DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Александър Малинов

Александър Павлов Малинов (21 април 1867 г. – 20 март 1938 г.) е юрист, политически и държавен деец. Роден в Пандъкли (Бесарабия, днешна Украйна) в семейството на български преселници от едноименното село Пандъклий, Ямболско. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. Установява се в България през 1891 г. и работи като съдия и прокурор, а от 1896 г. се отдава на адвокатска практика. Един от видните дейци на Демократическата партия, а след смъртта на основателя и П. Каравелов (1903 г.) и неин лидер. Взема дейно участие в подготовката и провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и в измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани по-късно от Пето Велико Народно събрание. Одобрява обявяването на Балканската война (1912 – 1913 г.) , не може да приеме поражението на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и последвалата след нея първа национална катастрофа. След избухването на Първата световна война (1914 –1918 г.) настоява за участието на България в нея на страната на Антантата, но когато през юни 1918 г. наследява кабинета на д-р В. Радославов, продължава водената дотогава външна политика на съюз с Централните сили и с това носи отговорност за последвалото поражение на България и новата национална катастрофа. Ярък противник на управлението на БЗНС (1919 – 1923 г.). Като един от лидерите на Конституционния блок участва в борбата против БЗНС, заради което през есента на 1922 г. заедно с другите водачи на блока е арестуван и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден от Държавен съд като виновник за втората национална катастрофа. Посреща с големи надежди държавния преврат на 9 юни 1923 г., но скоро е разочарован от действията на сговористското правителство на проф. Ал. Цанков. Принуден е почти насила да влезе в образувания през август 1923 г. Демократически сговор, но в началото на април 1924 г. го напуска и възстановява отново Демократическата партия. Един от инициаторите и лидер на коалицията Народен блок, която печели парламентарните избори през юни 1931 г. Не одобрява извършения нов държавен преврат на 19 май 1934 г. и последвалата след него еднолична диктатура на цар Борис III. Умира по време на предизборната борба за 24-то Обикновено Народно събрание. Като общественик и политически деец е избиран многократно за депутат в Народното събрание. Председател на 23-то Обикновено Народно събрание (1931 – 1934 г.). Министър-председател (16 януари 1908 г. – 16 март 1911 г.) и в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). Отново министър-председател (21 юни – 28 ноември 1918 г.), министър на външните работи и изповеданията (21 юни–17 октомври. 1918 г.) и министър на правосъдието (17 октомври – 28 ноември 1918 г.). За трети път министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (29 юни – 12 октомври 1931 г.). Агенция Фокус



{START_COUNTER}