Любен Корнезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Корнезов
български юрист и политик

Роден
Починал
30 ноември 2019 г. (на 72 г.)
София, България
Политика
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   

Любен Андонов Корнезов е български юрист и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 януари 1947 г. в град Ямбол.[1] Баща му Андон Корнезов има малка работилница в града и изработва сам един от първите самоделни автомобили в града. Майка му Венета е домакиня. Има по-голям брат Цветан и по-малка сестра Лазура.

Завършва гимназия в родния си град през 1965 г. През периода 1965 – 1967 г. отбива редовната си военна служба във ВМФ-Варна, след което две години е работник в завод „Ямболен“ и строителството. Приет е за редовен студент през 1969 г. и завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1973 г., след което преминава през всички стъпки на съдебната йерархия. От 1977 г. е член на Българската комунистическа партия, след 1990 г. продължава членството си в Българската социалистическа партия. За член на Висшия съвет на БСП е избран през декември 1996 г.

В съдебната система[редактиране | редактиране на кода]

От 1975 г. до 1981 г. е съдия в Ямболски районен съд, а от 1981 г. до 1983 г. изпълнява длъжността съдия в Ямболския окръжен съд. В периода 1983 – 1986 г. е председател на Търговищки окръжен съд, а от 1986 – 1990 г. на Ямболския окръжен съд. През 1991 г. е избран за съдия в първия състав на Конституционния съд.

След смъртта му, в знак на признателност е положена паметна плоча в Окръжен съд Ямбол по инициатива на съдиите и правната общност в града. Съдебна зала №3 носи името на проф. Корнезов.[2]

В науката[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1983 – 1986 г. е аспирант по граждански процес в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1988 г. е кандидат на юридическите науки (т. нар. "малък доктор", съответства на доктор по право). През 2002 г. става професор по граждански процес.

Преподава гражданскопроцесуално право в Юридическия факултет на УНСС, гр. София, както и в Югозападния университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград.

Проф. Любен Корнезов е автор на 17 книги и монографии и над 350 статии. За научния му принос в областта на гражданския процес свидетелстват редица негови публикации и книги, които и до днес остават водещи и реферетни в областта, като например монографиите "Неправилното съдебно решение", "Казуси по гражданско съдопроизводство", "Същност и принципи на гражданското съдопроизводство", "Бързо производство в гражданския процес", "Конституционни основи на гражданското съдопроизводство", "Въззив и касация", както и монументалният му труд, издаден в два тома, "Гражданско съдопроизводство".

В политиката[редактиране | редактиране на кода]

Професор Любен Корнезов е един от най-видните български парламентаристи, конституционалисти и политици от края на ХХ и началото на ХХI век. Една от знаковите личности на БСП и на българската левица. Известен със своята принципност, честност и професионализъм, той се налага като един от най-опитните парламентаристи, уважаван от всички политически партии.

През 1990 г. е избран за депутат в VII велико народно събрание като мажоритарен кандидат от град Ямбол, където печели изборите на първи тур. Във Великото народно събрание е избран за заместник-председател на Парламентарната група на БСП и заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията. Сочен за един от бащите на българската Конституция от 1991 г., той има водеща роля в написването и приемането й.

През 1995 г. е назначен за заместник–министър на правосъдието и заема този пост до февруари 1997 г. За член на Висшия съвет на БСП е избран през декември 1996 г.

Любен Корнезов е депутат в XXXVIII народно събрание от Ямбол, където е заместник–председател на Парламентарната група на Демократичната левица. През ноември 2000 г. е избран за заместник–председател на НС.

На проведените на 17 юни 2001 г. парламентарни избори за XXXIX НС Любен Корнезов отново е избран за депутат от Ямбол. От 5 юли 2001 г. той е заместник-председател на ПГ на Коалиция за България. От 15 октомври 2003 г. е заместник-председател на НС.Председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.

На проведените на 25 юни 2005 г. Любен Корнезов е избран за депутат в XL народно събрание от 1 МИР – Благоевград от листата на Коалиция „За България“ и става заместник-председател на Народното събрание. Член на Комисията по правни въпроси. Председател на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.

Народен представител в XLI народно събрание (14.07.2009 – 15.03.2013) от „Коалиция за България“ от избирателен район: 24-СОФИЯ 2. Заместник-председател на Комисията по правни въпроси и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.

Известен със своето тънко чувство за хумор, той остава в аналите на българския парламентаризъм с множество речи, произнесени от парламентарната трибуна, със своята мащабна законодателна дейност, както и с компетентното председателстване на заседанията на Народното събрание. Сред множеството законопроекти, които внася, популярност придобиват предложенията му за приемане на закон за узаконяване на евтаназията в България през 2011 г., и на закон за българския език през 2012 г., които не се приемат.[3]

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Бояна Корнезова. От брака им имат две деца. Дъщеря му Десислава Корнезова е съдия в Административен съд София град. Синът му Александър Корнезов (р. 1978 г.) е доктор на юридическите науки и доцент по право на Европейския съюз, съдия в Общия съд на Европейския съюз. През 2019 г. е избран за председател на съдебен състав в Общия съд на Европейския съюз.[4]

Любен Корнезов умира на 72 години на 30 ноември 2019 г. в София.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за